Не ти ли се е случвало, понякога, нещата да не стават по начина, по който ги искаш ти?

Нещо повече, те да стават с такава бързина, че да не можеш да „проследиш” какво точно става на момента?

Да не говорим пък за онова тъничко /или силничко/ гласче, което ти напява вътрешно”защо точно на мене” или „защо пък точно сега”.

Това със „сега-то” и досега не го разбирам, независимо, че напоследък в живота ми тече промяна и то не на шега.

Уж едно го мислих, а тя каква взе, че стана…

Нещо като в песента „няма не искам, няма недей”.

Ето защо е добре да знаеш следните три важни неща, които ще ти помогнат бързо да „влезеш в час” и по-лесно да приемеш ситуацията, която животът ти поднася.

1. Приемане на вече реалното.

Спомни си какво е казал народа за преклонената главица.

Да, точно така – нея сабята не я сече, защото тя се е преклонила пред въпросната неочаквана ситуация или нещо, което животът ти дава.

Т.е ако приемаш нещата, което е различно от това да се предадеш, нещата, дори и да са черни и да ти иде да ревеш от яд или от безсилие, само с това припомняне на старата наша мъдрост, ти дава друг поглед върху въпросното черно или кофти нещо. Или…наречи го с твои думи, но то вече е станало, случило се е и е факт.

Така че, горещо ти препоръчвам да се научиш да примаш нещата, които вече са станали, защото те вече са факт и не ти е от полза да искаш бързо да ги промениш. Запази си силите за после, когато не си толкова ядосан и гледаш по-оптимистично на нещата, а това изисква време.

2. Не се предавай!

Достатъчно е да преклониш глава пред чудото, наречено живот, защото от личен опит знам, че трудните моменти затвръдиха в мен характера ми на „инат” и на човек, който да може да прецени дали в критични ситуации и според, замесените в тях хора, е нужно да се пъне и да си отстоява позицията, или да премълча и да видя как да се „поуча” от въпросното нещо, от самата ситуация или от хората, замесени в нея.

Ще те смятат за загубеняк или за човек, който няма мнение по въпроса?

ОК, ама ти нали си знаеш, че имаш собствено мнение за всяко нещо и непрекъснато си мислиш различни неща, но запазваш тези мисли за себе си, а не си тръгнал масово да говориш пред всеки за всяка една мисъл, която ти е влязла в главата?

Така че, повярвай ми твоите мисли имат значение, основно за теб, защото знаеш много добре от собствен опит, че в повечето случаи не е добре да ги споделяш или казано по друг начин, не очаквай, че отсрещаната страна ще те разбере или ще го оцени.

Има разбира се и изключения, но като правило е по-добре да запазиш повечето мисли само за себе си.

Бих искал да споделя и още нещо от моята житейска практика относно това как обичам да се обяснявам и да нося „вода от девет дерета”, защото знам, че аз съм прав, а майка ми или баща ми грешат.

Да, ама не винаги се получава. Полученото, в повечето случаи, е моето главоболие, което после трудно „отшумява”с поредното хапче аналгин – българско производство.

Знаеш ли, че понякога, ми беше много трудно да се оправдавам и да говоря, мъчейки се да убедя другите в правотата си, защото те не виждат нещата по същия начин като мен?

Естествено е това да е така, защото всеки е различен и вижда нещата по собствен начин.

А има и друго /пак от моя житейски опит било то с родното училище или родители/, колкото повече се обясняваш, толкова повече се чувстваш виновен, че нещата се разминават с всичко, което си очаквал, особено, ако не можеш да убедиш другите насреща си, че ти си мислел едно, а то е станало друго.

А вината, приятел, не е особено приятно чувство, което да те кефи, нали?

Така че помисли и върху това, когато следващия път майка ти се кара /особено ако е амбициозна и властна като моята/, за това че имаш забележка за ненаписано домашно, когато се мъчиш да се обясняваш с нея по тази тема.

Или както пак народът го е казал „повече слушай, по-малко говори”.

Пък то все нещо ще излезе, от което да се поучиш от въпросното нещо.

3. Престани да мислиш, че ако беше направил това или онова нещата не биха станали или пък биха станали по различен начин.

Станалото, станало, продължавай напред. Което обаче не значи да не помислиш добре за него, след време, обаче, когато не си вече така ядосан, защото тогава със сигурност ще видиш ситуацията или човека /нещото/ в друга светлина.

В моя случай със забележката ми беше повече от ясно, че тръгна ли да се оправдавам ще си навлека повече от гнева на майка ми, така че изслушах стоически нейната тирада. Не опровергах и наложеното ми наказание, което включваше да ми вземе и телефончето за период от месец време, което вече яко ме разстрои, обаче крокто си мълчах и я изчаках тя да се успокои за ден, два преди да й обясня защо се случи това.

Какво стана с телефона ли?

Ами като й мина и като не се оправдавах, а я оставих да слуша собствения си глас по време на скандала, който ми спретна, ми отмени наказанието на 21 дни, което не ме устойва много, ама какво да се прави.

Родителите и те нали са хора, не винаги могат да те разберат, а като са ядосани пък да не говорим.

Ако и това не е потвръждение на приказката че гневът е лош съветник, здраве му кажи.

Установих, от собствен опит, че винаги е добре да имаш на разположение нещо или неща, които да ти помогнат в труден момент.

Тези трите ми помагат да се поуча от различните кофти неща, които се случват от време на време в живота ми.

Надявам се на и теб да ти помогне читателю да гледаш на лошото и непредвиденото от тази гледна точка.