С изненада установих, че ми липсва умението да искам разни неща. Това силно ме изненада, особено като се има предвид, че ме бива в комуникацията и с възрастните и с децата.

Да, тук иде реч да си поискаш нов телефон за Коледата например. Трябва добре си го обмислил, предварително да си попитал баба си и дядо си дали са склонни да ти дадат пари и чак тогава да се обърнеш към родителите си с вече готов план за действие.

В моя случай освен един общ план има и поне три варианта на действие, което да доведе до желания телефон, ако съм твърдо убеден, че точно това искам за Коледа, а не защото Ицо има такъв и адски се кефя да сърфирам в мрежата с него. Да, това със сърфирането е първият резервен вариант, защото за какво ми е готин телефон, ако нямам интернет на него?

Друг резервен вариант е разпечатка от интернет на въпросния телефон с отстъпки, поръчка онлайн и куриерска доставка до вратата.

Трети вариант е разпечатка на същия телефон от различни магазини онлайн и отзиви на потребители в различните форуми.

Ако и това не помогне /това е при положение че въпросният телефон така ми е легнал на сърце, та не мога без него или пък съм се обзаложил, че ще го имам по Коледа а не като подарък за абитуриентския си бал/, следва тежката артилерия – баба ми, дядо ми и всеки един от родата, с който съм в по-близки отношения и който изявява желание да ме подкрепи с парични средства и с думи, докато родителите ми се съгласят да ми купят телефона.

Въобще не става дума за манипулация от моя страна, ама ти ако я слушаш сестра ми няма да стигнеш далеч, защото на това аз си му викам стратегическа обосновка, а на сестра ми това й е професията – да те убеждава, че нещата трябва да стават така и така, защото тя е лекар и тя е в правото си и в компетенцията си да ти го каже.

Обаче, аз не съм й пациент и тези не ми минават. Освен това какво й пречи да се бръкне и тя за въпросния телефон вместо да ми подарява карта за фитнес.

Аз така и така си ходя в кварталния фитнес, ама на приятелски начала, ама там не ми говорят в детайли кое колко е здравословно и кое не.

Не ме поучават и така основно с цел да блеснат със своите знания пред мен. Защото сестра ми като седна да учи тази медицина така се промени, че и майка ми е вдигнала ръце.

Та представете си,точно сестра ми да ме учи как да си искам

Не, тя е твърдо против въпросния телефон, защото е в разрез с нейните разбирания, тъй като мисли, че съм бил немарлив по отношение на вещите си и съм щял да го пипна с мръсни ръце след като сме оправяли с баща ми колата, например.

А нейният пък да не е по-добър. Може да му вземе едни път цена като на антична вещ, че е от преди пет години, да не говорим, че пети път му сменя калъфа, че се бил замърсил.

Ама аз не съм доктор и хич и не смятам да се съобразявам с нея, защото допускам, че съпротивата й да ми се купи по-нов телефон е свързана с това, че тя не може да се справи с такъв, не само от финансова, ами и от потребителска гледна точка.

Или както обича да казва Ицо, който работи през ваканцията в кварталното магазинче за телефони „докторите имат къде- къде по-важни задачи за мислене, а и е факт,че не могат да се справят бързо с по-нов телефон”.

Това, което Ицо ми каза беше, че сестра ми пробвала различни телефони повече от час в магазина, но не могла да си избере нито един, защото не й се стрували „добри от функционална гледна точка”, което той като по-сведущ от мен по телефоните ми го преведе като „няма да мога да се справя с този телефон, а не мога да искам от брат ми да ми обяснява, защото не искам той да ме види в такава светлина”.

Е, бива ли сега тя да ми ги приказва такива, че аз не съм можел да искам.

Аз не само, че имам много варианти за един определен телефон, ами и си подготвям така нещата, че да има минимум съпротива от роднини и познати.

А тя като е толкова печена, защото е доктор с голямо „Д”, не само че не знае какъв телефон иска, ами и не иска да се научи да работи с нещо по-различно от онази антика, на която последния път като дойде на обяд в къщи половин час лазихме под масата, за да намерим долния капак, защото тиксото, с което той беше залепен към батерията не беше сменяно от месец време.

Да не говорим, че като става дума за искане тя има пациенти, които имат бизнес с телефони и предлагат да й подарят нов, макар и не толкова сложен като моя.

Но те, докторите ги бива да ти дават акъл и да ти нареждат какво да правиш и какво не, така че дума да няма сестра ми ми мисли доброто, ама виж това с искането не го докара добре.

Вие имате ли проблем да си искате нещо за подарък?

Смятам, че не, защото така или иначе е по-добре родителите и приятелите ти да знаят какво искаш, понеже я си представете, че ако сестра ми не беше наясно, че аз обичам да си сменям често телефона, вземе че ми подари копие от учебника си по анатомия например.

Няма значение, че той може да ми е от голяма полза, не само защото е библиотечна рядкост, ами и в него има описани кои мускули да тренираш за да можеш като цяло да изглеждаш добре, което би било от голяма полза както за Ицо и мен, така и за всичките ми приятели от училище.

Обаче, аз си искам телефончето и по всякакъв начин кротко се стремя да напомня на нашите, че балът е чак следващия май, така че ако толкова са решили да ми подарят телефона тогава, ще ми трябва бая да се потрудя и да гледам какъв друг по-нов телефон да си избера.

Обаче, след като се убедих от случая със сестра ми, че умея да искам и знам какво искам, не се отчайвам и продължавам, пък да видим какво ще се получи.

Вие, читатели на www.teenas.bg имали ли сте проблем с исканията, каквито и да са те?

Можете да ми споделите какво мислите по въпроса във форума на сайта.

Какво става с телефона ли?

Абе, Ицо си смени неговия, че нещо бъгнал, така че се размислих и аз, ама за всеки случай пробвам нашите да ми подарят телефон за Коледа, че тя е по-близо от абитуриентския ми бал. Пък после – знае ли човек…