Ученето може да бъде много забавно и полезно, ако знаеш как да подходиш към него с умение и вещина.

Имаш да учиш наизуст стихотворение?

Не не е ужас! Ужас са къде къде по-страшни неща от това да научиш нещо наизуст.

Още повече че ти е ясно, че няма мърдане и въпросното стихотворение трябва да бъде научено, да не говорим пък, че то има голямо значение за оценката ти за срока.

Просто си в такава една „неизгодна” позиция, където щеш не щеш трябва да научиш въпросното стихотворение.

Забеляза ли, че често употребих думичката „трябва” в последните редове? Това е защото тя най-добре изразява твоето действие за момента. Именно – трябва да научиш въпросното нещо и колкото по-бързо, толкова по-добре, защото не само ще имаш повече време за игра, но и за да затвърдиш вече наученото.

Речено – добре, но нещо с изпълнението май куца.

Затова ти предлагам една простичка техника, която използвах за уроците по география.

Не, не се смей, аз така си учех уроците по география, защото попаднах на една учителка, която по всякакъв начин ме научи какво е това „да мразя” даден предмет. За съжаление така и „не се харесахме” с тази дама до края на моите неволи с географията, но така или иначе бях винаги подготвен, защото разбирайки добре нашата взаимна „не-любов”, аз винаги бях „нащрек” с въпросния предмет.

Добре, че сега чичко Гугъл е фаворитът по география / и не само по нея/, та прибягвам до неговите услуги по отношение на географските карти.

Та да се върнем на въпрсната практика.

Благодаря ти мамо, че ме открехна за нея!!!

Шапка й свалям / и на майка ми и на въпросната техника /.

Техниката е толкова полезна, че я ползвам и до днес, когато ми се налага да уча нещо наизуст, а не намирам сили за това и не виждам смисъла да го зубря.

Ето и самата техника:

Препиши си на листче стихотворението /или каквото е там нещото за учене наизуст/. После препиши отделните строфи, куплети, абзаци и т.н на отделни листчета, с такава големина, че да могат да се сложат в джоба на якето или дънките ти.

Започни да четеш на глас първите две /ако това е стихотворение те съветвам да учиш куплетите два до два – по-лесно е и ако се запънеш винаги се сещаш за началото на второто лисче, повярвай ми/.

Прочети поне по 5 пъти едното куплетче, после и другото, пак се върни на първото и после се опитай да повториш и двете на глас, като само сверяваш с листчетата от време на време.

Гледай да се вместиш в рамките на час.

После си направи 15 мин почивка и забрави за стихотворението.

Развесели си душата с нещо, което обичаш да правиш.

Аз, слушах музика, защото тя ми помагаше да се настроя по-добре към въпросната география.

Продължи с другите две куплетчета и пак така. Четеш по пет пъти едното, после другото. Накрая повтаряш и двете като се стремиш да не гледаш листчетата, е или поне по-малко ги гледаш.

Важно е да говориш на глас, за да се „чуваш” какво говориш.

Направи втора почивка от 15 мин.

Ако стихотворението е с нечетен брой куплети е ясно, че последното листче ще е едно, но ако ти е по-лесно, просто можеш да добавиш още едно като напишеш „край”,за по-лесно.

След това се опитай да починеш пак за 15 мин преди отново да започнеш да говориш на глас.

Използвай листчетата едно след друго като се стремиш да не ги четеш. Ако някъде се замислиш какво следва просто погледни листчето и давай нататък, защото така ще научиш добре не само първите куплети, а и последните. Ако искаш можеш да си сложиш по една цветна точка с макрер или цветен молив с различен цвят на всяко едно листче, за по-лесно проследяване кое листче след кое следва.

Така, опита ли се вече да кажеш наизуст стихотвореинето поне 3 пъти? Е, нищо че има грешка и запъване тук там, следващите три пъти ще бъде по-добре.

Важно е, разбира се, да се каже три пъти поне на глас, защото слушайки и проверявайки отвреме на време по листчетата ще стигнеш до момента, когато само ще се слушаш как звучиш и листчетата няма вече да са ти нужни.

А и нали ги направи такива, че лесно да влизат в джоба ти, за да можеш навсякъде да ги четеш. Така че ако нещо те съмнява може да си направиш проверка и да продължиш нататък.

Помни, че важното в случая е да не спираш да учиш само първите куплети, което беше моята грешка, когато учех стихотворения. Искрено се надявам ти да не го правиш, затова споделям опита си с теб.

Така.. май вече го научи, а?

Кажи си го вече за последно, като „генерална репетиция”, така да се каже и се чуй как звучиш.

После се опитай да учиш по друг предмет. След няколко часа може пак да кажеш стихотворението на глас, за да провериш колко добре го знаеш, забравил ли си нещо, направи справка и се опитай този път да го изкажеш цялото на глас.

При мен тази практика беше много полезна и ми помогна по-бързо да уча, после да почивам без да седя часове над учебника и нищо да не ми влиза в главата.

Ето защо така горещо ти я препоръчвам.

Опитай и виж дали тази практика ще ти е от полза.

Разбира се, времето, ще бъде различно според конкретното нещо за учене. Помни че никой не иска от теб да учиш романа „Под игото” наизуст. Ако ти се наложи обаче да учиш поема съвсем естествено ще бъде тя да отнеме повечеко време, нали?

Но едно е сигурното с тази практика, а именно – ще се научиш да учиш по-бързо, ще бъдеш по организиран с цикъла „учене – 15 мин почивка”, което ще помогне на мозъка ти „да се настрои” на такава вълна, че за час време да учи по-бързо, а после да има „заслужена” почивка от 15 мин. Ако 15 ти се виждат множко, а стихотворението ти е за утре, то се постарай почивката да е по-малка, но да е минимум от 5-7 минути, защото това ще ти помогне по-бързо и по-качествено да учиш и да спестяваш усилия и време, което ще ти е от голяма полза в бъдеще.